501, Сграда 1, Сграда Boying, №18 Трета улица Qingshuihe, Община Qingshuihe, Окръг Qingshuihe, Окръг Luohu, Шенжен 0086-755-33138076 [email protected]
Каяците, използвани в състезателно пладарство, трябва да отговарят на строги международни изисквания за безопасност, особено по отношение на плаваемостта (плавучест), размера на кокпита, в който седи гребеца, и устойчивостта при удар. На големи събития като Световните първенства на МСК, има специфични правила за дебелината на корпуса за каяци от полиетилен – в днешно време задължителната минимална дебелина е поне 4 мм. Изискват се и запечатани прегради в лодката, така че ако някой се преобърне, каякът да не потъне веднага. Като говорим за последните промени, актуализираните насоки ISO 7010 от миналата година въведоха нови знаци, които състезателите трябва да забелязват в зоните за състезания. Тези стандартизирани маркери предупреждават участниците за трудни участъци, като силни приливни течения или скрити опасности под водната повърхност, които биха могли да причинят проблеми по време на състезания.
Преди да започне който и да е състезание, Международната федерация по кану проверява 12 ключови безопасни елемента на всяка лодка. Те оценяват неща като това колко здраво е закрепена палубната завеса, което трябва да бъде поне 18 нютона на квадратен милиметър, както и тестират аварийните механизми за освобождаване. В Европа организации като Европейската асоциация по гребане провеждат случайни тестове за водонепропускливост на лодките. Основното им безпокойство е да се уверят, че когато кануто стои под вода в продължение на половин час, то да не допуска повече от 1,2 процента от обема си вода. Ако лодка не издържи тези тестове, веднага се отстранява от състезанието. От въвеждането на тези по-строги стандарти през 2018 година, според доклада на ICF за безопасността миналата година, проблемите, причинени от дефектно оборудване, са намалели с около 94 процента.
Сертификати ISO 14126 (армировка от стъклофибри) и ASTM F1192 (сигурност на люкове) вече определят 83% от дизайна на олимпийски кану-кайтаци. Тези протоколи изискват:
| Сертификация | Критерии за тест | Изискване за елитно събитие |
|---|---|---|
| ISO 14126 | Устойчивост на корпуса срещу огъване | ≥3 мм деформация при натоварване от 3000 N |
| ASTM F1192 | Протичане през люка | ≥50 мл/час при налягане 15 psi |
Организации за независим одит проверяват спазването чрез разрушаващи тестове и отхвърлят всеки пети прототипен каяк по време на сертификационните фази (World Paddle Association 2023).
Безопасността продължава да е голяма загриженост на световните състезания по каяк, въпреки строгите правила. На миналогодишното световно първенство нещо се обърка по време на състезание в клас III бързеи. Един гребец се преобърна, защото лодката му имала лошо запечатване в областта на преградата. Трябвала хеликоптерна евакуация, която била доста драматична. Описаното показва колко опасни могат да бъдат малки проблеми с екипировката при силно напрегнати условия. Според специалисти по безопасността във водните спортове, повечето злополуки се случват по подобни причини. Около две трети от всички инциденти включват неочаквани промени в метеорологичните условия, грешки, допуснати когато състезателите са уморени, или проблеми с лодките, особено тези от въглеродно влакно, които с течение на времето започват да се износват.
Анализът на 48 международни събития показва 15% намаление в случаите на преобръщане от 2018 г., макар че времето за спасяване варира значително според типа на местопровеждането:
| Тип обект | Средно време за спасяване (2023) | Честота на преобръщане на 1000 пробега |
|---|---|---|
| Спринт по равна вода | 42 секунди | 1.8 |
| Слалом по бурна вода | 78 секунди | 6.3 |
| Маратон край брега | 121 секунди | 4.1 |
Проверките за безопасност преди надпреварата сега предотвратяват 37% от потенциалните инциденти чрез задължителни проверки на екипировката и непрекъснато наблюдение на времето. Въпреки това приливните течения все още причиняват 22% от авариите по време на надпреварите в открито море, което подчертава необходимостта от планиране на риска, специфично за всяко местоположение.
На световното първенство по спринт на кану и каяк през 2023 г. три основни типа каяци се отличаваха сред състезателите. Около една четвърт от състезателите използваха стандартния 5,2-метров модел от въглеродно влакно за спринт. Най-популярният избор всъщност беше 5,5-метровият хибриден модел с тези страхотни вградени стабилизатори, който представляваше почти половината от участниците – 43%. След тях идваха скоростно ориентираните 4,9-метрови ултра леки модели, които съставляваха около 30% от участниците. Интересно е, че гребците в хибридните лодки имаха приблизително 12 процента по-малко инциденти с преобръщане в сравнение с по-леките версии, когато условията на водата станеха трудни. Това се дължи на това, че хибридите имат корпус, който е с около 18% по-широк, както и допълнителни камери за плаваемост, вградени директно в тях. Всички тези високопроизводителни каяци също отговаряха на новите правила за безопасност на ICF организацията, като изискваха поне 75 килограма плаваща резерва и специални дренажи, които бързо изпразват кокпита при нужда по време на състезания.
На предварителните състезания от 200 м в турнира имаше общо 14 преобръщания, като повечето (около 78%) се случиха при страничен вятър над 15 възела. Екипите за спасяване също станаха по-бързи, като намалиха средното си време за реагиране до само 42 секунди. Това всъщност е значително подобрение в сравнение с периода преди 2021 г., когато отнемаше по-дълго време. Промяната идва от задължителните учения по безопасност, които трябваше да упражняват както състезателите, така и техният поддържащ персонал. Когато става дума конкретно за T-спасяване, то беше успешно около 89% от времето, ако беше извършено в рамките на една минута. Това показва колко важно е състезателите да са разположени плътно един до друг по време на състезанията в открита вода.
Резултатите от проучването след събитието показаха нещо интересно: около 8 от всеки 10 състезатели поставят удобството на кокпита над подобрения в скоростта, когато разсъждават какво ги прави безопасни на водата. Много хора продължаваха да наблягат на важността да има стандартни системи за аварийно освобождаване в лодките им. Числата също разказват част от историята – само около 4 от всеки 10 кану са всъщност оборудвани с онези полезни системи за закачане на греблата с една ръка, които позволяват бързо излизане при аварийна ситуация. И ето още един момент, който заслужава споменаване: почти две трети от състезателите, които носят глезникови фиксатори, установиха, че се връщат в лодките си значително по-бързо в сравнение с тези, които разчитат на старомодните бедрени каишки по време на упражнения за излизане от лодката под вода.
Технологиите за безопасност при каяците напреднаха значително през последното време, като комбинират GPS сигнали за бедствие с жилетки за оцеляване, които имат вградени биометрични сензори. Разглеждането на данните от Световното първенство на МСК през 2023 г. показва колко разпространени са станали тези иновации. Около 8 от всеки 10 състезатели са носили животозастрахователни жилетки с тези специални водноактивирани маяци, които съкратиха времето за спасяване до около 4 минути и 40 секунди, съгласно последния доклад на МСК. Това, което прави тези системи толкова ценни, е тяхната способност да изпращат информация за местоположението директно до организаторите на събитието, когато някой попадне в беда, като едновременно следят жизненоважни показатели като сърдечен ритъм и телесна температура чрез малките сензори в самата екипировка.
Най-новите технологии за моделиране на времето дават на организаторите на състезания много по-добро представяне за прогнозиране на ветровете и моделите на водното движение, като постигат точност от около 94% за прогнози до шест часа напред преди старта. Всъщност сме виждали доста впечатляващи резултати от тези системи. Превземанията поради метеорологични условия намаляха с около четиридесет процента по време на FISA състезанията през 2022 и 2023 година, в сравнение с последния олимпийски цикъл. Екипажите сега комбинират данни от сателити с показания от собствените си местни буйове-сензори, за да създават постоянно актуализирани планове за безопасност. Тези планове им позволяват да коригират всичко – от дизайна на пистата до момента на старта на състезанията – в зависимост от това колко рискови изглеждат условията в дадения момент.
Съвременните инструменти за машинно обучение анализират над петнадесет различни околнобележни фактори, като формата на речното дъно и моделите на водния поток, за да идентифицират рискови зони по състезателни бързеи. По време на тестване на миналогодишното Световно първенство по бързеи, тези системи с изкуствен интелект успяваха да откриват потенциални опасности от тип „сито“ приблизително в 89 процента от случаите, около десет секунди по-рано от това, което сигурносните каяцари можеха да видят с невъоръжено око. В бъдеще разработчиците планират да вградят AR дисплеи в шлемовете на гребците, така че състезателите моментално да виждат къде могат да се намират опасности, без да се налага постоянно да оглеждат терена.
Елитните гребци вече завършват задължително VR упражнения за преобръщане симулиране на екстремни условия, подобряване на средното време за напускане с 23% във всички дисциплини на Световната купа. Лидерите в индустрията наблягат на тримесечни проверки на плавателните отсеки и калибриране на сензорите, като 62% от превантивните стратегии за безопасност включват алгоритми за предиктивно поддържане, които откриват износване на оборудването преди да се появят повреди.